Най-честите съмнения при избор на спортни стоки. Да опровергаем митовете!

В магазина сме и избираме спортни стоки. На закачалки пред нас си висят десетки спортни артикули, които искаме да превърнем в наши, стотици чифтове обувки, с които да зарадваме краката си и още толкова аксесоари, способни да завършат нашия вид както подобава. Въпросът е струва ли си наистина да олекотим джоба си и, ако да, то колко?

Вече сме вкъщи. Събуваме се, а пред нас спят необезпокоявани по няколко „патъчки“ за всеки повод, над тях горни дрехи на всякакви известни брандове, които да акомпанират първите, а в гардероба е моден лабиринт. Следва и момент на размисъл коя сила ни накара да се сдобием с всичко това и защо са ни нужни планини от дрехи и обувки.

Истината е, че преди всяка покупка, която правим, за да бъде тя разумна, е нужно да отговорим пред себе си на няколко прости въпроса, на базата на които да създадем не особено сложна система за изключване на ненужните стоки.

 Емоционалните купувачи сред нас вероятно ще намерят това за трудна задача, но, достигайки върховете на изкуството „пазаруване“, бързо ще успеят да развенчаят десетките митове, свързани с тази чисто човешка дейност.

За наше лично улеснение, можем да разделим митовете в няколко категории:

• По отношение на самия продукт
• По отношение на нашите емоции спрямо продукта
• По отношение на сумата, с която бихме се разделили заради продукта

Нека започнем с първата категория и най-честите мисли, които минават през главата ни.

Наистина (ли) имаме нужда от това

Доста често ходенето ни до любимия магазин за спортни стоки например има за резултат прибавяне на поредната доза световни брандове по рафтовете вкъщи. Доза, за която час по-късно вече съжаляваме.

Пазаруването трябва да бъде в правопропорционална връзка с неговата ефективност. В този ред на мисли, нужно ли е наистина да купим по чифт маратонки и нов екип от всички магазини за спортни стоки, в които влезем, както и за какво ни е наистина тази сатенена червена рокля, за която нямаме подходящи обувки.

И не, това, че е на промоция, не значи, че е знак да стане наше. В никакъв случай не искаме да ставаме жертва на маркетинговите трикове на търговците. Ето защо, в голяма част от тези ситуации, важна е реалната преценка на нашите нужди и, разбира се, желания.

Няколко въпроса, които могат да направят избора ни по-лесен са:

• Продуктът в мой стил ли е?
• Купувам този продукт, защото ми харесва или защото ми е харесало как изглежда върху някого другиго?
• Наистина ли искам този продукт или някой друг на сила ме кара да го купя?

Ще го ползвам (ли) често

Особено неприятно е да признаем пред себе си как нещо, което сме харесали в магазина, всъщност няма да ни влезе в употреба. Стигнем ли до момента на замисъл дали ще използвам продукта пред нас, шансовете са, че не, няма. Казано с прости думи, не трябва да го купуваме.

Акт на изключителна воля и смелост е категоричният отказ от нещо, което насълзява очите ни. За да се достигне до тази фаза на израстване, е нужна значителна доза практика (която се доказва лесно с купищата дрехи в дрешника).

В същото време е възможен вариантът, в който знаем, че няма да го използваме, защото вкъщи имаме същия артикул, но този е негово подобрение. Например, някои от брандовете в България предлагат стоки, които доста се доближават до редица стоки от Германия, но истината е, че бихме предпочели немските само защото са немски, а не защото са по-добри.

Бихме могли да улесним себе си, ако си зададем следните спомагателни въпроси:

• След няколко години ще открием ли този продукт все още с етикета и на закачалката или ще използваме части от него за парцали вкъщи?
• Този продукт има ли си вече двойник вкъщи?
• Ще успея ли да комбинирам продукта с вече наличното вкъщи или ще трябва да продължа с пазаруването, за да му намеря другар?

По отношение на емоциите ни спрямо продукта има доста митове и легенди за разбиване, но ние ще обобщим в най-общи линии как точно да опазим себе си от лек портфейл и гузна съвест.

Чувстваме (ли) се добре от тази покупка

В доста голяма част от живота ни емоциите вземат превес и ни подтикват към решения, които са ирационални и не подхождат на иначе разумния ни вътрешен герой, който не желаеше да купи шушляковия елек, но сега все пак виси на закачалката. 

Всички знаем, че харченето на пари в голяма степен е въпрос на моментно (предимно емоционално) състояние. Пазаруваме, когато сме щастливи. Пазаруваме, когато сме ядосани. Пазаруваме, когато сме напрегнати или когато отмъщаваме на държателя на кредитната карта.

Ето защо овладяването на емоциите е майсторство, за което не се говори много – не е изгодно за продаващите. Редица фирмени брандове за дрехи са напълно наясно с това и използват нашите чувства, за да ни накарат да купим.

Един бранд ще рекламира продукта си, като постави акцент върху най-новите техники за неговото производство. В най-общият случай, те ще са щадящи природата, рециклирани и рециклируеми и т.н. – неща, които се харесват и са модерни за днешния потребител.

Както се казва, да ни ударят по емоциите е трик, който се учим да избегнем с времето. Най-лесно е, ако се запитаме как се чувстваме спрямо този продукт и как се чувстваме в момента – дали сме уморени, притеснени или просто сме в настроение да похарчим пари.

Важно е да погледнем в бъдещето и да видим до какво евентуално ще ни доведе тази емоция – новите туристически обувки ще ни качват по върховете или новите туристически обувки ще ни спъват по камънаците нагоре. Важно е и да погледнем в миналото – дали то е виновно за желанието ни да купим тези спортни стоки, рокля или елек.

Ключови в тези ситуации могат да се окажат някои от следните въпроси:

• Конкретна емоция ли ни тегли към този продукт или ни е наистина нужен?
• Ако никой нямаше да може да ни види да носим този продукт, бихме ли го закупили?
• Какви са (евентуалните) позитивни и негативни емоции, които продуктът ни носи?

Сумата, с която бихме се разделили заради продукта е ключова категория, която побира в себе си прекалено много променливи.

Струва (ли) си

Наистина, струва ли си? Струват ли си всички разходи за химическо чистене и специални препарати, с които ще се наложи да третираме текстилния обект на нашите желания – в повечето случаи отговорът е „НЕ!“.

Купувайки нещо, ние сме с ясната представа, че се лишаваме от средства, с които иначе бихме могли да се сдобием с нещо друго. Ето защо разумният пазар е свързан и с поне малко финансова обща култура.

Не всички промоции, които рекламират ежедневно, са наистина промоции. Дори и да са, това не е достатъчна причина да се втурнем към тях. Новите ни дрехи, обувки и аксесоари са нашата скромна перспектива за (поне) близкото ни бъдеще, като за жалост всеки от нас знае, че връзката между количеството текстил вкъщи, за жалост, е обратнопропорционална на нашите финанси.

Препоръчваме да се вслушате в скрития банкер, който се крие у вас, и да отговорите на следните въпроси преди да предадете банкнотите от портфейла си:

• От какво ме лишава купуването на този продукт?
• Качеството на този продукт отговаря ли на неговата цена?
• Мога ли да открия подобен продукт със същото качество на друг бранд, който предлага по-добра цена?

И нека за край да отбележим следното: трябва да търсим качество, съпроводено с разумна цена, които да отговарят на нашите нужди и в същото време да удовлетворяват нашите желания. Ето как митовете за пазаруването вече са разбити!