Висока цена за спортен екип = качество? Дали?

Българите сме приятелски народ – обичаме да говорим, да помагаме, да разказваме колко славна е историята ни, особено частта с трите морета. Но колкото и доброта да таим в себе си, невъзможно е да се отрече нашата стиснатост.

Ако хубавият израз „да сцепиш стотинката на две“ не е дело на евреин преди много лета, то сигурно е български. И моля, не мислете, че това е негатив. Да си стиснат е израз на власт над себе си, контрол върху желанията и средствата си. Неслучайно хората казват, че богатите са богати точно защото са стиснати.

За да бъдем напълно откровени, в подкрепа на позитивизма, който трябва от блика от нарицателното „чичо Скрудж“, доста от стоките, които ежедневно виждаме по рафтовете в магазините или онлайн, често не струват и половината от посочената цена. Било то среден клас лаптоп Acer, часовник Bulova или спортни екипи на Lululemon и Fendi, всеки един сред тези артикули продава най-вече името си. Тук е и времето да се запитаме: струва ли си наистина да харчим парите си за надценени дизайнерски стоки или се оказва, че е по-добре да влезем в режим „стиснат и щастлив“ и да разхождаме разумно?

Този текст ще посветим изцяло на спортните екипи и тяхната стойност. Спортът е есенциално важен за нашето здраве и независимо, че част от нас го пренебрегват, разумните вложения в него са напълно оправдани.

Нека първоначално обърнем внимание на съотношението между цена и качество. Известните големи вериги у нас, посветили търговската си дейност на активния живот, доста често се оказват не особено добър пласьор на екипи за спорт. Истината е, че разнообразието, което предлагат, е основополагащо за нашите посещения там, но сме сигурни, че банковата ни карта се моли да изберем стоки, за които си заслужава да плюе.

Екипи Adidas, екипи Asics, невъобразимо много спортни горнища и долнища са само част от потенциалните ни покупки. Търсенето започва. И в доста от случаите ще приключи зле, ако преди да посетим тези обекти, нямаме ясно изразена представа и съставен план за какво точно сме отишли. Още по-добре би било, ако сме прочели и статиите на Point1. Те ни дават редица съвети как да изберем кой спортен екип е най-добър за нас и дали да заложим на екип Найк, екип Адидас или по-скоро не. Логиката е като при: „не пазарувай, докато си гладен“.

Хипотетично знаем за какво сме отишли, но от всички страни сме заобиколени от най-разнообразни шарени тениски и блузи, анцузи и горнища. Харесваме си нещо, оглеждаме го добре, опипваме материята (надяваме се, че разбираме от материи) и поглеждаме цената. На пръв поглед тя не ни устройва. Струва ни се скъпо да платим Х сума за някакви си спортни долнища или клинове.

Исторически погледнато, точно марки като Nike, Adidas, Puma и Asics бяха считани като най-скъпи на пазари за спортни стоки. В живия живот обаче се оказва, че те са най-изгодни. Предлагат завидно качество за специфични продукти, като в същото време поддържат ниво на цените, което не е прекалено високо и най-вече разумно.

Вероятно е това да поражда изумление у читателя, но бихте се учудили колко марки от високата лига се присъединиха към производството на стоки за активен живот. Брандове като Versace продават професионални боксови ръкавици за близо $4000, докато Armani и Guess са на пазара за йога клинове не по-евтини от $300 до $400.

Истина е, че в една част от себе си, да ходим на фитнес означава да потренираме малко, да се поизпотим, да направим снимка или две, за да докажем на приятелите и последователите си колко сме активни, и скоро след това да събираме багажа. Именно затова посещаването на спортния салон, независимо какъв е той, се превръща отчасти в модно ревю, обуславящо присъствието на „висшата лига“ в този сектор.

Както с всеки друг вид облекло, дизайнерските спортни дрехи могат да повишат доста нашето самочувствие и то само защото са „дизайнерски“. Говори се също, че това е добре, що се отнася до колко старание ще вложим в тренировката си, наслаждавайки се повече на прекараното време в залата. Но сме категорични, че е абсолютно излишно да спортуваме, облечени в „злато и диаманти“.

Много по-важно е да оценим качеството на материята на нашия спортен екип. Схващането, че колкото по-скъп е той, толкова повече време ще се запази и ще можем да го носим, не е изцяло вярно. В крайна сметка, основните тъкани на всички спортни облекла остават същите, независимо от цената. Като цяло, дрехите ни за тренировка са смес от полиестер и еластан (не са скъпи от производствена гледна точка) и понякога съдържат малък процент по-качествен материал (като например бамбук).

В повечето маркетингови кампании пък можем да забележим как брандът ще се опита да ни убеди, че цената на определена спортна дрехи си струва точно заради качеството на тъканите. Фрази като „естествено дишащи“, „улавящи влагата“, „безшевни“ и „леки“ нерядко се срещат в описанията на дрехите, които всъщност са нищо повече от името на марката.

За да се върнем отново на твърдението колко по-добри се чувстваме в маркови екипи, проучване, проведено от „Journal of Experimental Social Psychology”, доказва точно обратното. Дрехите могат да ни накарат да се чувстваме добре, но по-ефикасната тренировка зависи изцяло от нашата воля и желание и нищо повече от това.

Какво се оказва накрая? Ако можем да си позволим да поглезим сетивата си с кашмирени тениски и кожени клинове, добре, но истината е, че това е напълно излишно. Комфортът и сигурността, която спортната ни дреха е способна да ни даде преди, по време и след тренировка е точно целта, която трябва да гоним. Ясно е, че има за всекиго по нещо. Точно широкият спектър от дрехи за всеки клас (евтини, средно скъпи и скъпи) позволява и на толкова обширна група хора да намерят своят екип. Например, начинаещият ще заложи на една идея по-бюджетна дреха, с която да започне своя спортен живот, докато професионалистът знае къде и как да потърси. И най-вече какво!

Да се посъветваме с човек, който разбира и е способен да ни помогне, когато избираме своя спортен екип, е нормално. Също колкото нормално е и да не искаме да отпускаме финансите си за дрехи, които не струват цената си. Нека включим по български режим „чичо Скрудж“ и влеем разум в нашите покупки.